Заспивам вечер с мислите за тебе
и сутрин се събуждам пак със тях.
А денем пък пред мен по всяко време
изниква твоят образ, твоят смях.
Душата ми… и тя е полудяла –
надбягва полудели ветрове,
вихрушка нежна я е връхлетяла,
чрез твоята душа любов зове.
Сърцето ми… до твоето пулсира,
със неговия ритъм то тупти
и щом до теб е – себе си намира.
Възникват в мен въпросите „дали“:
Дали без теб ще мога да живея?
Дали ще спра да страдам и кървя?
Дали като за теб безспир копнея
ще мога аз напред да продължа?
Поемам дъх, чрез теб дълбоко дишам,
и вглеждам се през твоите очи.
Живота ти с безумна страст обичам.
Живота ми с любов открадна ти.
Веси_Еси (Еси)
© Еси Todos los derechos reservados