13 jun 2013, 17:23

Откраднат миг 

  Poesía
626 1 7

                  Откраднат миг

 

За тогава, когато беше вече далече...

Ти открадна мига ни и със теб го отнесе.

Но остана, защо ли, някак сгушена в скута

мисълта ми за теб всеки ден и минута.

 

И останки оглозгани - в шепа неми желания,

да получа цял куфар, пълен с твои послания.

Някак милвах те скришом в мисълта си, но скитаха

недокоснати в нищото тиха нежност - обичане.

 

Разпиляни се лутаха образ, лик и подобие

на отминали вече и забравени спомени.

Няма гълъби бели, тъй добри вестоносци...

Ти потъна в незримото, скрит и денем, и нощем.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Животът ни е сбор от мигове! Ако искаме той да е пълноценен, то трябва да ги завоюваме, в случая "откраднем"! Поздрав за прелестния стих!
  • Благодаря Ви Анна!!! Посланието Ви в "лични данни" е страхотно
    и се придържам към него на 100%!!!
  • Когато нещо от теб се откъсва... БОЛИ !!!
    Но пак си нежен и искрен!!! ТК !!!
  • Радвам се, че оправдах вашето доверие!!!
    Благодаря ви!!! Поласкана съм!!!
    Така е, когато имаш добър "учител"!!!
  • Задобряваш
    Хареса ми!
  • Много ми хареса!Wali/Виолета Томова/
  • Колко болка и тъга има в този стих....
Propuestas
: ??:??