23 abr 2005, 12:40

Открадната любов 

  Poesía
1988 0 8

Открадната любов

Любов огромна, безгранична
разтърси ме, не щя да спре
и луда паника критична
проби във моето сърце.

Обикнах те, момиче сладко,
обикнах твоите коси,
обичах те, макар и кратко,
пролях за тебе толкова сълзи...

Забравих аз каквото имах,
а после бавно спря дъха,
трудно въздух аз си взимах,
душах се дълго през нощта...

А твоето лице изящно
проблясна в моите очи
и сърцето повече от страстно,
болезнено във мен заби.

И спомних си какво направих,
да, твърде дълго бях сломен,
че опитах, но не те опазих.
Сега си с друг, а не със мен.

Защо не можех да те имам,
защо не можех да съм твой,
защо повтарях твойто име
и умирах бавно без покой?

И ето, аз отлитнах си от тебе,
и със мен отлитна любовта,
която беше сладка като бебе,
а сега отровна кат змия....

© Борислав Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??