Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
16 ene 2024, 21:05  

Откраднато 

  Poesía » Filosófica
345 4 15

"На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.

"На вятъра ми косовете кацат,
за шлифера на Бога" се държах.
Такива сме си – гаргите от Враца.
Орлите ли? Май станаха за смях.

"На мен ли? Вече нищо не ми пречи,"
че нямам ум, години не тежат.
Такава съм си – шантаво човече...
За мене ще измислят шантав съд...

 

 

— Строфите, които са поставени в кавички са от творби на  ИнаКалина

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • да ли - дали
    На Иванчо баща му знаете ли как пуска тока? - като му светне един зад врата!
  • Аз никога и към никого не съм имала претенции за нищо, Пепс. Доброто в лошото е - една приятелка от години ме врънка да извадя писанията си на хартия и да издам стихосбирка. На път съм да се съглася.
  • Овен или черна овца - на кой му пука?
    Днес сочиш с пръст, да видят, че си тука,
    утре те няма, забравиш я пътя,
    я си намериш другаде по-благодатна пролука,
    и се усетиш, че всичко било е нахалост,
    има-няма профил за радост или за жалост.
    Да ли си струва за епитет или рима
    толкова дълбаене в плиткото да има?
  • Ако не се ядосвах, Силве, нямаше да съм тъпия и упорит Овен, който съм. Не ми е "паднала короната" от това, което някой е рекъл, но си имам и аз своите демони. Спомних си неща отпреди 40 години и ми "падна пердето"... Такива мастити, живи класици...
  • Красе, права си. И мен за едно стихо ме бяха емнали, даже вече и не помня кое, какво... ама тогава много ме напуши смях и изпаднах в потрес, как всяка дума може да се "нарече" нечия...
    Още не го разбирам това... Може и да са прави за метафорите, не знам, не разбирам и не се изказвам.
    Чакам по подобна логика и във фотографията да кажат, че позите при портретите и пейзажите са крадени, то знае ли човек
    Аз винаги съм казвала, че колаборациите са важни, може пък аджеба да си се вдъхновил от това, няма лошо, ще кажат цитат да има... ми добре.
    Ама няма как да сме изчели целия свят, все пак.
    Наде, не се коси, не си хаби нервите залудо. Винаги има анти и доброжелатели.
    Всичко е суета в тоя пусти живот.
  • За сайтовете, Красе не си права. 10 години "Откровения" е моето местенце под слънцето. Тук срещам себеподобни, ядосвам се, смея се, споделям... Получих помощ и подкрепа, намерих човеци, които с чиста съвест и ръка на сърцето наричам приятели. Благодаря ви!
  • Така е, като се крадете! А като напиша "кльощава луна", как цял гугъл за мен работи и ме праща тука в мое стихо
    😂 😅 🤣
    О, баста! От утре ставам борбена жена
    и в мъжки профил ще се облека!
    Нов човек - от поетеса - във поет!
    Лула, уиски, лед, звезди и кльощава луна,
    любяща, наранена, утеха търсеща душа...
  • Наде, Ина, мога само да ви кажа - Браво! Напълнихте ми душата със стих и коментари!
    Браво, момичета!!!
  • Пиши, Наде!
    Пишеш с душата и лицето на сърцето си!💗💗💗
  • Само не разбрах защо е "Откраднато"...
  • И аз се зачетох в тази "метафорна" война, та чак ми стана странно...
    И едните, и другите пишат всеки ден, дали има как човек да следи всичко?!
  • Смехът си е смях, Красе, но нали ти е ясно, че няма как да пиша проверявайки всяка дума и словосъчетание? Просто дежа вю. Сега не е партийната насоченост, а... Да ме обвиняват в плагиатство, дали в очите, или зад гърба ми... Хайде, няма нужда. Под достойнството ми е. Не е нужно да си велик, за да проявиш уважение към себе си.
  • Разсмивай ме ти. А аз най-нагло ти откраднах метафорите.
  • Щури, по-щури, най-щури... пет празни места, па ние...
Propuestas
: ??:??