Една, две, три...безброй сълзи
за дните вече отлетели,
за детството така безгрижно,
за всеки миг, когато още бях дете.
Ти всичко ми отне -
невинния ми смях,
наивната усмивка...
Ти скърши ангелските ми крила.
И ореола – символа на непорочност
го изтръгна, положи го във своите нозе.
И блясъка в очите веч го няма.
Няма я и детската душа. ...