14 nov 2009, 0:49

Открих и покорих покоя... 

  Poesía
1411 0 4

Люлея се в очите
на странника, продал душата си.
Оглеждам се в сълзите
на предадения от съдбата си.

Заигравам се в косите
на момичето, стоящо на върха.
Покорявам звездите,
едва стъпила на ръба.

Летя в зениците
на птицата с едно крило.
Стичам се по ресниците
на времето, което е било.

Разкъсвам синевата
с чужди ръце, покрити с пръст.
Потъвам в тъмнината
на душата, искаща мъст!

Чужда съм била и своя,
търсих преди да намеря,
открих и покорих покоя!

© Злори Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??