В море от пясък

проблясва блясък,

чува се крясък!

Вървиш напред,

но все в кръг обикаляш.

Ще умреш!

С очи от пясък,

дочуващ крясък

на нечий глас,

разбит с трясък!

Опитваш се да ме намериш,

но аз съм тук,

скрит в блясък,

поробен мрак,

протягаш пръсти -

пак и пак!

Намираш края,

това е адът...

Не, това си ти,

спри да гледаш с червени очи -

очи от пясък, невиждащи блясък,

в който чакам аз!

Да ме намериш очаквам,

но само по крясък,

зов от далече

на човек, стоящ до теб!

Ела и ме открий

такъв, какъвто искам,

а не какъвто ме познаваш ти!