Разлиствам бавно себе си и роня лист по лист.
Замирам в роля поредна и нося своя кръст.
Заничам тайно после зад декора и (о, ужас)
антихрист!
И бягам безпосочно, самотно и без дъх.
Пред мен искрят светии с поглед зрящ, дълбок
и с размисъл предразполагащ от своя полумрак.
Със блесналите свети струни ме докосват
и връщат светлина ми на безсмъртния покров!
Това дали... навярно... сигурно е Бог!