Бездарни искри от отровни копнежи.
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите,
втренчени в ангелския силует.
Безплътна сянка загнезди се
зад стените на зрящия слепец.
Капан от метални челюсти
здраво държи спящия храм,
впримчени зад вратите му немощи,
бързат виновно към пропаста.
От небето блясват светкавици.

Огнени колесници чакат дъжда.
Потоп! - тълпата неверна удави се
в сълзите на плътската мъст.