28 mar 2012, 10:54

Откровение 

  Poesía » Otra
597 0 0
Назад отстъпваш
и въпроса задаваш,
без да забелязваш,
как подло ме раняваш!
"Обясни ми, скъпа моя, кажи,
защо ръката ти нож държи?
Нима животът така ти тежи!?
Нима от надежда той те лиши!?
Затворила си се в мечти,
за реалността отвори очи!
Скрий тъгата, нека не ти личи.
Какво искаш, да спре да боли!?" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??