Откровение

24 sept 2009, 12:35

Poesía » Filosófica

670 0 3

Аз съм леснораним и почти истеричен,

аз съм леснораним, но какво от това.

Няма смисъл, нали, от ненужна комичност,

няма смисъл дори от любов през нощта.

Всички чувства умират просто тъй - за минута

и години след това в будна кома са те.

Не ме гледай така с тез очи на кошута

и не чакай от мен любовта на дете.

Аз съм леснораним и отивам си вече,

там, където ”ЛЮБОВ” има смисъл и свян.

Може би е до мен, може би е далече,

може би значи нежност, може би значи срам.

Аз съм леснораним, но пък трудно забравям.

Не прощавам дори малко злоба и фалш.

ИЗПОЧУПЕНИ ЧУВСТВА НИКОГА НЕ ПОПРАВЯМ.

Може би нераними няма много сред нас.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.