Откровение

13 feb 2010, 11:29

Poesía

1778 0 2

Не искам да остана само спомен.

Не искам да съм просто ред прочетен...

Във този свят - за теб сега огромен,

не искам да съм образът пореден...

За спомените много време има...

През целия живот ще те спохождат.

Дори когато пишеш свойто име...

А аз – когато си прохождал...

Аз нося много болка, зная, зная...

ала не искам ти да я усетиш.

Защото още не усещаш края,

когато тя превръща се във трепет...

Едно потръпване, внезапен спазъм,

че губиш и не можеш да го върнеш...

Едно усещане, че си изпразнен

и няма кой дори да те прегърне...

Не искам като спомен да остана...

И като спомен не - недей ме помни!

Ти излекува тежката ми рана

и знам, че няма да съм само спомен...

12.02.2010

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.