Ако нявга ме разлюбиш
Без причина, без вина,
Всичко в мене ще погубиш –
Гроб ще е за мен света.
Дълго-дълго ще догаря
Есента на мойте дни,
Жива рана ще отваряш,
Зърна ли те с друг. Помни!
Искам с теб да съм до края –
Както бог е повелил.
Любовта си нейде в рая
Може с теб да съм открил.
"Нека ме изгаря вечно
Обичта ти с огнен знак!"
Призрачно и тъй далечно
Рози пръскат аромат.
"Само теб си имам вече!
Ти остана в моя свят!" –
Уж небрежно го изрече –
Фалшът не ти е познат...
Храм в сърцето си изграждам,
Църква в своята душа,
Чувство свято в мен се ражда,
Шепнат моите уста.
Щастието ми обгръща
Ъгълче в безкрайността,
Юношата в мен се връща
Яхнал сбъдната мечта.
© Иван Христов Todos los derechos reservados