За откровения настъпва време,
празни, думите не стигат,
нeпромълвени надвисват като бреме
и мечти довчерашни погиват.
Безсмислени причини
заглъхват с тътен във душите,
оправдания, съвсем ненужни,
пресъхват със сълзите.
Отдавна всичко е изречено,
в погледа искрите гаснат,
и от болката заместени,
в спомена следи оставят.
© Мартина Todos los derechos reservados