Откровения
Със спомени живея често как бързо времето минава,
до вчера колене обелил, очаквах ласките на мама.
Вървял съм точно като другите, във всички ни едно тупти,
в живота малко са призвани да водят с едни гърди.
Във времето се връщам често. Отварям портата ни стара,
цветът ме среща на овошките, на карамфилите омая.
В къщата съм на дедите, оттам е целият ми род
и там навярно съм заченат, дете съм на една любов.
Аз помня люлката на тате, с нея стигах висините,
небето беше паяжина, добри тъкачи са мечтите.
Пред мен са цветните алеи, чешмата - бистрата вода, ...