ОТКРОВЕНИЯ БЕЗ РИМА
Въпреки, че зная колко е красива тая рима
със своята звучност неповторима,
аз отказвам такава тук да има,
защото не ще говоря за любовта неповторима,
нито за болката необратима,
просто Съжалявам искам аз да кажа,
така непоколебима…
Свеждам аз пред вас глава,
с нужда прошка да получа,
да изкупя всички мои грешки…
Дали ще имаш сила да простиш
всеки път, когато съм повишила глас,
когато съм нагрубявала всички вас…
Дали ще можеш приятел пак
мен да наречеш,
оставяйки настрана онова, което бях,
затваряйки очите си пред всичко, което “щях”…
Дали и днес моята ръка ще стиснеш,
повеждайки ме напред към неизвестното бъдеще,
подкрепяйки ме, докато се клатя на краката си ,
бършейки сълзите ми, докато плача…
Защото “обичам те” ще повтарям, докато повярваш,
защото бъдеще без тебе просто няма…
Но зная - едва ли ще простиш…
Но да кажа “Моля те! Прости!” нужда имам…
© Снежана Петрова Todos los derechos reservados