Дрога, секс и малко лъжи,
Така видяха хората света през моите очи.
Но може би не е така,
Може малко да го променя,
Впечатленията първи аз ще поправя,
Какво пък-малко дрога?-какво да направя?
Хората се друсат може би за гъзария,
Може би и аз така започнах тая проклетия...
Хората не се посмяха на тази шега,
Казаха само: "това не е игра".
Реших, че до тук няма да спра,
Моят живот не е точно така.
Не могат да ме разберат колко болка аз съм изживяла,
И толкоз много мъка как главата ми е завъртяла...
И реших да се докажа -
Може глупости да правя,
Но реших на хората аз да покажа,
че те си мислят друго, и че аз не съм такава.
Друсам се и пия
понякога на поразия,
но така забравям своите проблеми
и така измислям новите промени.
Света поглеждам аз тогава може би през чуждите очи,
и виждам свят без рани, болки и сълзи.
Може би греша понякога, че се предавам,
Може би греша че прекалено много се раздавам,
Такава съм си, правя си каквото си поискам.
Понякога греша, но винаги избирам риска.
Писна ми на хората, които не разбират, аз да обяснявам,
Отивам аз да се напуша, не ме... дали сега ги наранявам
Писна ми да крия себе си,
Писна ми от чуждите поуки,
Писна ми и нещо май отнесох се,
Само да не вземат да ме хванат шибаните куки!
Че май-май прекалих с тревата,
И нещо взе че ми се завъртя главата...
© Стамена Боева Todos los derechos reservados
с обич!