3 feb 2013, 11:28

Откровено 

  Poesía » De amor
843 0 8

               Откровено

 

 

Зов за път, внезапен като тик,

щом вените до огън разбунтува,

ще си тръгна във среднощен миг,

без посока, без да се сбогувам.

 

Ще вървя! Навярно закъснях

търсейки в безброя имена,

обичам - но нима това е грях? -

измислица, наречена жена.

 

След себе си оставям тишина...

Причината на други ще горчи,

утрото напомня моята вина,

денят не вярва вече на лъжи.

 

Нямам път със верен знак,

животът е мираж условен,

с безразсъдството на стар моряк

вървя от бъдеще към спомен.

 

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
    Окси
    Тини
    Светлана
  • Хареса ми, Зап!
  • Много е хубаво откровението ти, Зап! И думите са си на място! Едно стихотворение за читатели, които умеят да мислят и абстрактно... Поздрав от мен!
  • !
  • Благодаря, за отзива !
    Таня
    Роси
    Анна
    Аргоник, винаги съм харесвал откровението ти.То помага на всички,макар и да създава понякога конфликт.И сега не съм на друго мнение, казал си го ясно ,разбрах те.Стиха си е факт, едни го харесват-други,не.
  • ...не ми е ясно само, защо толкова объркани(нищо не казващи думи) се казват "Откровено"
    Зап, сигурно няма да ти хареса, ама и аз съм откровен.
    Слабо, и като изказ, и като форма... а защо е в "Любовна" си е загадка за мен...
  • Хареса ми.
  • Хубаво откровение, Зап!
Propuestas
: ??:??