Откровено…

                    на любимата съседка...

Усмихната, но малко строга

видях те в нашта махала.

Помислих си: Таи тревога,

но  силна ще да  е жена!

С годините се опознахме.

С кафе и сладко, с много смях.

Със спомените за децата,

които топлеха душите ни с тях.

Щастлива съм, че те познавам.

Че ме прие и вярваш в мен.

Бъди такава, толкова те уважавам.

И тъй да бъде всеки ден!

Но, моля те… Не остарявай!

"Бъди ти като липовия цвят.

Макар че в юли прецъфтява.

Години пази своя аромат!"

06.06.2012г.