Убичам тъ! -
ма перна междумислие.
И кат тъ гледам,
шъ са изпоружа.
Виж къв съм убав,
строен, свеж и чист,
а не кат оня...
Гатювия плужек.
Пуслушай мъ.
Съга тъ къндърдисвам.
На вашите
ша дам иднъ уфцъ.
И ако толкувъ
не искат да далдисат
с идно тиле,
по мой да тъ сменът.
За ко мъ гледъш,
секаш ша ма вариш?
То аз съм врял,
чи даже прекипял.
Задигай фусти,
портити отваряй,
чи толкуз сакам,
та съм отмалял.
Како - "Не щъ!"...
Тез думи да не чувам!
Де пее попъ,
другити мълчът.
Виж пупадиятъ
не спиръ дъ слугувъ,
а теб, се гатювия
ти е у глъвътъ.
Замина той,
спуружи съ... Тува йе!
Сига съм сам иргенин.
Ут дубро.
Тръгаш ли със мен?
Ил'та остаям...
Щот мОми Госпуд,
турил в тва сило.
Надигъш съ.
Аз знам, чи щи аресъм.
Гиздав съм!
Юначен!
По!
И арен!
И тамъзлък,
ша имами наесен.
Кат нема кака кой...
Либи, който свари.
© Хухавел Кайлъшки Todos los derechos reservados
чи цялото село щъ тъ подгони!
Изплаши съ ти! Въй, въй, въй!
И ето, управдания зарони...
Що беше, що ли пък сега стана...
пред свършен факт да дезертираш?
Силоту тебе чака... чака веселба!
И няма връщане назад, нали разбираш!?