Човешкият живот е като книга,
писан страница след страница,
живеем до един момент и стига,
а много искаме да няма граница.
Ако е откъснат поне един лист
за изминалото означава разгром,
който живота дотук прави петнист
за радост или страдания е синдром.
Новата страница е ново начало
и още едно минало забравено,
обърнатата е изживяна изцяло,
а следващата е нещо добавено.
Животът със своята история заплетена
продължава в същия ритъм нататък,
откъснатата страница е била прочетена,
колко откъснати – такъв недостатък...
© Никица Христов Todos los derechos reservados