boromir (Боромир)
32 436
8 oct 2010, 15:16

Отлетелите думи по вятъра 

  Poesía » Filosófica
911 0 8

Вдъхновено от един разговор за вятъра,

(проведен с Харпия)

който така и не стигна своя край... :)

 

 

Един ден нощта ще припадне!

Светът устрашèн ще извика,

и мигом горещото пладне

ще мръкне във нощ тъмнолика….

 

*  *  *

 

Замръкват децата на чайките,

сковани във звездния блясък...

До край във гнездата им майките

ще чакат ги, давени в крясък...

 

И вопълът морен на думите

ще глъхне във морския плясък;

отнесен в морето от дюните,

да мре във студения пясък...

 

*  *  *

 

Заплетени в незримите боруни,

замръкнали над сушавите дюни,

разпадат се изречените думи,

отнесени от вихър помежду ни...

 

© Боромир Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно и смислено... и - да, недовършено... точно такова, каквото е...
  • БРАВО!!
  • Поздрав!
  • Аплодирам
  • хм, харесах много, образен да и споделящ Усмивки
  • Благодаря! Харесах твоите образи. Успехи.Wali /Виолета Томова/
  • Ааахахахахааа! Абе, аз чакам да се появиви дупликата на тази реплика към друг разговор, преди ::))
    Но си прав, за това с интелигентните хора :::))
    Поздрав и на теб!
  • Ха... направих още една асоциация:
    Боромир - Борà - вятър - вихър - Аелло - Харпия ::))))
    Същото и Боромир - Буромир - свят на бурите - вихър... и т.н. ::
Propuestas
: ??:??