Душата, като строшено огледало, се пука.
Как ли ще сe развият събитията от утре тука.
Отчаяна съм, терзая се и страдам.
Да се откажеш, чедо, се надявам.
Не може майка ти да те прежали.
Ще ти простя ли бягството? Едва ли?
Не мога да не седна на ракия,
докато плача, пак ще се напия.
Не мога, чедо, плаче ми сърцето -
нали едничко си ми ти, детето?
Не зная с моето болно сърце
как ще прежаля свойто дете. ...