Сама вървя по улицата прашна
отлитат птиците на юг
в сърцето огнена фасада страшна
питам се защо те няма тук
Жълтеникави листа се реят
по широкия и сивкав път
огнища бледи в небето тлеят
сенките се раждат в някой кът
Чувам глас, познат, опарен
надничам аз от ъгъла в захлас
там те виждам, макар и странен
тез очи не ще забравя аз ...