дакота (Дакота)
152 364
4 abr 2007, 9:32

отливки 

  Poesía
624 1 8
 

Ден


Денят е стъпка към нощта
в полето от стереотипи,
букет от опити за бягства
предадени от пестеливост.

Врабец е сив - на парапет
по улица пред закусвалня.
И чик-чи-рика часовете
между трохите подаяния.

Подобно песен на камбана,
запята в червеникав  здрач -
през  залези се олюлява
в ръцете на последен влак.


Залез


Залязва слънцето наклонено -

размазан ромб от жълт пастел.

Долита улична гълчава

и спомен

за  отминал ден.

В керван вървим

по стъпалата -

отливки

кехлибарен бронз.

И блика радост

във сърцата

влетяла

с миризма

на дом.



 

вечер


Как тихо вечерта се взира
във облото лице на залеза,
размазаното му червило
попива с разочарование.

От окосената пътека
на дневните ни разписания
по въздуха напява ехото
на спотаявани желания.


Несетно някак пропълзява,
навлиза в стиснатите длани
на сетивата зажадняли
домашния уют на  хляба.

Заспива слънцето, отпада
във алената си постеля
и вечерта света затваря
под одеалото на времето.


луна


Луната - хубавица

със угаснал блясък,
омъжена жена

в каретата на  брака.
Обиден спомен

укротен в принуда.

Във тъмното
сребриста  пеперуда.

Бледа Одета
в силата на мрака,
застинала
с кръстосани крака.

Единствен лебед
чакащ светлината ...

Отплуваща
въздишка на нощта.


До скоро


Ще се видим 
в песента 
на рибите,

със оня 
насмешлив 
поглед 
на огъня -

когато 
вятърът духне,

за да 
преминем

в  седефената 
диря на облака.

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??