Отломка

20 mar 2008, 8:23

Poesía

1023 0 4

Поглед, лазещ по земята,
тежко дишаща душа,
кръв от рани посивели,
и разнищена от вятъра коса...
Всичко съкрушено в мен е,
до безкрай съм в сивота.
Ни в надежда вярвам,
ни в лъчите светлина...
Отчаяние и безнадеждност
властват в моята душа.
Проклета рожба страдам,
мойта казън е смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Отломка

Искате да прочетете повече?

Propuestas