Завладяна съм от тежки думи,
които ме горят.
Хора, видимо бездушни,
ме парят и гасят.
Думата отваря рана,
а пък раната расте.
Кърви до кокал изкопана,
а аз се мъча болката да спре.
Такава власт са думите греховни.
Със звуци нежни могат да те веселят.
Казани без чувство са нищожни,
но с омраза могат жива да те одерат.
Повечето хора не ги слушат
и просто ги подминават.
Как го правят и могат ли да ни обучат?
Как успяват без думи да се защитят?
Животът ни се е превърнал в бойно поле,
а думите ни са станали кинжали.
Не знаеш кой, кога и от къде ще те прободе.
Защото тук никой никого не жали.
Като грозде те мачкат, тъпчат и газят.
Така виното във нас ще стане ли по-сладко?
Близките ти са далечни и те нараняват.
Но поне от чуждите боли по-малко.
А ние трупаме огорчението във нас.
От вътре сме като помийна яма.
Станали сме кошче без капак
и всеки върху нас се разтоварва.
Но и нашете кошче се препълва.
А ние къде да оставим своя товар?
Къде да скрием болката, която ни разкъсва?
Как да върнем зашлевения шамар?
Болна съм, заради тежки думи
и не знам как да излекувам своята душа,
Живеят си безгрижно, хора груби,
която разболяват със тяхната злина.
Веднъж поне не изтрихте мръсните си усти!
Така и не успяхте да начешете своите езици!
Тялото ми страда, защото душата ми кърви.
В очите ми не греят никакви искрици.
Защо поне за минута не млъкнахте?
Вие просто искахте да ме довършите напълно!
Ранимите къде останахме?
Там, където плачем си безмълвно.
Животът е една зверска борба.
По емоционалните първи си отиват.
Бедни сме на любов и доброта.
Но обичаме хората, които ни убиват.
Знам, че не можем да затворим чуждите усти.
От тях винаги става течение.
Ще разберат, когато и тях ги заболи.
За обидата няма лечение.
Пълното момиче стана анорексичка.
Сега изглежда ли ви по-красива?
Притеснителната глупачка стана невротичка.
Боли я сега!Но нищо и на нея ще й мине.
Ползвайте думите за нещо прекрасно.
Усмихнете някого с тях и го зарадвайте!
Не бихте искали да бъдете на тяхно място!
Не гу бутайте, а ги изправяйте!
Различни сме, когато сме самотни.
Но аз казвам, че сме едни и същи!
Разпръснати сме из света като отломки,
останали от едни разбити, но безкрайно топли къщи!
© Милена Йорданова Todos los derechos reservados