Отмина любовта като стихия, залезе любовта като звезда.
Между капризни брегове се бия в едно море без капчица вода.
И разгадавам на живота ребуса, на чувствата си - задуха свиреп,
и не проклинам никого, а себе си и не оплаквам никоя, а теб!
Ти се почувства изведнъж голяма и на одумките не издържа,
а любовта едничка възраст няма - годините за нея са лъжа!
Да, деца искаш, род да умножаваш, да бъдеш нежна майка на света,
но без да разбереш, че тъй прощаваш се с най-свидната си рожба - любовта!
Върви той с теб и целият сияе, и мисли за венчалната халка.
Ще може ли така да те ласкае, тъй както знае моята ръка?
За тебе съвестта ми се тревожи, че толкоз рано ще угаснеш ти,
макар, че на изменника не може грехът и в гроба да се опрости!!!