Отминали мигове
Ти дойде и си отиде,
изгуби сред толкова лица,
но все още помня твоята усмивка -
неземна, несравнима - изуми ме!
Срещам те пак случайно, но
разбираш ли, не искам да те виждам.
Преобръщаш ми живота и ме
връщаш там, където някога живях.
А там бе толкова красиво,
толкова прекрасно, любвеобвилно.
Но щом си спомня се давя в сълзи - ...