danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
4 may 2011, 23:18

Отминалият ден 

  Poesía » Otra
838 0 15

Денят приседна тъжно в здрача

навъсен, леко уморен,

подпря се с лакти, сипа чаша

и с укор взе да гледа в мен.

 

Обсипа ме с безброй въпроси –

нощта бе наша – аз и той,

но те свистяха на откоси

и като грохот във прибой.

 

„Успя ли днес да бъдеш, мила –

най-съвършената жена?

За сто задачи впрегна сили,

разбиваше стени с глава.

 

Света успя да преобърнеш,

накара го да затрепти.

Поиска времето да върнеш

и ако може, да летиш.

 

На сто реки издигна бари

и топлата вода откри.

Поплака със другари стари,

дори надежда подари.

 

Не ти ли се видя висока

цената, дето заплати

да ме нашариш със тревоги?...

Днес май съвсем ме умори.”

 

И тук се смя напълно лудо

след тази искрена присъда,

но мен това не ме учуди –

и утре ще съм безразсъдна.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??