Отмора

30 ene 2007, 23:40

Poesía

1131 0 2

Сърце и ум са моя болка стара.
Как, колко често искам да не мисля.
С грижи, мъки се товарят.
Как искам да не мисля.

Тяло и лице са моя болка стара.
Как искам рамената си да отпусна.
Болят и погрозняват ден по ден.
Как искам да оставя всичко, да не мисля.

Любовта е моя болка стара.
Всичко взима и невинаги го връща.
Как искам да не чувствам, да не мисля.

Не мога да се спра обаче, макар и често
идва ми да плача.
Да можех миг само да спра да мисля.
Тогава може и да се усмихна

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Geri_ps (Гергана Савова)

2007-07-17T19:18:23+03:00

Мисля,че е дошло време за нещо друго...не за сълзи,а?
изречена (Мая Попова)

2007-01-31T10:09:26+02:00

много тъга струи от текстовете ти. бих казала, че е малко хаотично дори, на места противоречиво. но явно си бил воден от емоцията.