Поредният фалшив романс
като на шега нелепо свърши,
спомен на забавен каданс
всичко детско в мен прекърши.

Назряла мъка се отприщи,
дори фалшивата усмивка заличи,
зората сърдито ми се мръщи,
сърцето отново почна да кърви.

Инстинкт за саморазрушение
за сетен път се появи.
Следващ опит за покушение,
съзнанието дали ще издържи?

А адът портите за мен отваря
и примамливо с ръка ме кани –
„Всеки нещастен при мен отмаря,
ще залича всичките ти рани.”

Тръпка по вените минава,
сълзите знам как ще ги измия,
отново безвремие се задава,
а искам нейде да се скрия.

Сметка за щастието плащам,
за това, че ти се появи,
сигнали за SOS изпращам,
но едва ли някой ще ги улови.

Във вакуума потъвам сам,
мисълта ми към лек изпитан ме влече,
не искам тъй лесно да се дам,
но текнало ли е, отново ще тече.