на Д.М.
Ти днес отново не дойде!
Сълзѝте ми разсърдиха луната.
Тъгата си попитах: "Накъде
да тръгна?" Да забравя самотата...
Гласът ми изтъня, чуплив и бял.
Повлече ме сънят във тъмна бездна.
Внезапен лъч, по чудо оцелял,
прошепна името ти ...и изчезна.
Тревите ме ожалиха без глас.
С ръце зелени милваха ме дълго.
Постеля бяха някога за нас... ...