smile1 (Валка)
448 4639
31 mar 2020, 17:17

Отново ме стягат ръкавите на ризата бяла(3) 

  Poesía » Civil
757 0 8

Отново ме стягат ръкавите на ризата бяла,
по цяла нощ бели овчици броя.
По цял ден препускам от стая във стая,
от безсилие идва ми чак да крещя.
Светът ни прекрасен, заключи го тая
пандемия грозна, до кога ли, не знам.
За пролет и лято сега си мечтаем,
за бира и цаца на плажа голям.
Безкрайно ме стяга и маската бяла,
не мога да викна, да ме чуе и Бог.
Изгаря душата ми, в огън съм цяла -
заложници станахме, всички сме блок.

© Валка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??