Отново мога да дишам!

И въздухът изпълва белите ми дробове.

Отново мога да обичам!

А пясъкът да пари на босите нозе.

И влюбвам се във себе си,

в мечтите си, в това, което съм!

Изтривам в харда спомените си

и казвам си, че всичкото било е сън!

И беше, и не беше приказка,

но свърши и съм толкова щастлива!

Изтрих те от мечтите и сърцето си

и пак открих и обикнах себе си!

Сълзите ми се изпариха

със хилядите ти лъжи и обещания.

И чувствата в гърдите ми изстинаха

от игрите ти на криене и бягания!

Аз тази сутрин се събудих така обичана и замечетана...

От себе си обичана, от другиго желана.

Открих отново мечтите си

и това, което съм винаги желала.

А теб те изхвърлих от прозореца си,

на тавана...

Простих на себе си, че дълго време вярвах на лъжите ти.

А ти, приятелю, прости на себе си, че си разбил сърцето ми...

***

И мога аз отново да летя,

да не искам да заспя,

да сбъдна своята мечта!

02.04.2011 год.

Кремена Кънчева Кънчева 23 год.