8 ene 2023, 23:38

Отново на път 

  Poesía » Otra
358 1 0

Попътен шум и ропот

звук от колела и път

процежда се инертно и високо

насища въздуха звукът,

а после бавно се изтегля

в позиция за нежен старт

утихва, след което бегло

стои с високо вдигнат гард.

И стрелва се напред, високо

в миг закотвящ и в несвяст

криле разтваряме широко

прегръщайки небе пред нас.

Летят сред облаци лъчите

искрящо галейки се гонят

с барабанен ек в ушите

си спомням цветната икона.

Затваряйки очи мълвя й

помечтавам й за светостта

през облаци сама вървя и

плувам срещу пропастта.

И в миг се виждам като малка

смела и непримиримо будна

сама в небесната пързалка

без страх, ни колебание, ни студ.

Потрепвам, връщам се на борда,

и за какво ли толкова се молех,

към изходите крача гордо

и така до следващия полет.

 

На сестра ми Муска, която се страхува да лети, но не спира да пътува.

© Петя Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??