eva_32 (Ева Корназова)
110 774
31 jul 2010, 1:21

(отново откровено) 

  Poesía
2781 1 33

           (отново откровено)

 

И какво от това, че делим с теб постеля и покрив,

щом сърцето ми – улично куче, се скита само

и горчи всеки залък, и болезнено реже. До кокал.

Всяка дума политва – изсъхнало, жълто листо.

 

И защо, щом отдавна е празно във мен и във тебе,

се оплитаме в стария навик, навели глави,

и превръщаме своята слабост в лъжовна потребност,

която във нощите, даже насън ни тежи...

 

Свободата е нужна, дори и с ранено коляно.

Разплакана, тъжна и гола, и гневна дори.

Със лъжа се умира дори и от дребните рани...

Тази истина чака отдавна пред наште врати.

 

Събуди се! Не ме оковавай в нелеп егоизъм.

Не залоствай душата ми в този печален кафез.

Аз и ти сме (безумно!!!) в една усмирителна риза.

Свободата ни трябва не утре, не вчера, а днес.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??