Нощ е!
А аз не спирам да плача за теб,
защото знам,че утре ще заминеш на далеч
и скоро няма да се върнеш!
Плача, страдам и много ме боли,
а ти ми казваш през сълзи,
недей плачи, аз скоро ще се върна...
И ето дойде сутринта,
мрачна и студена...
сутринта която нас двама ни раздели!
За последно в прегръдките твой, бях се сгушила
и не исках да ме пускаш,но тълпата от хора се движеха
забързани,
а сърцето ми бавно се късаше със всяка крачка напред!!!
И ето замина......
и сълзи от очите ми се стичаха...
сълза по-сълза те гледаха как си отиваш!!!
Сега единствено нашата дъщеря ме радва
и ми дава сила за да продължа напред,
помага ми да преодолея болката
и това че отново съм
Сама....
01.03.2006г
© Румяна Русева Todos los derechos reservados