САМО МЕЧТИ

Не вярвах, че толкова много боли.

Не осъзнавах, колко далече си ти.

Не мислех, че сънят ще бяга от мен.

Не знаех, че нощта превраща се в ден.

Не забелязвах как другите живеят.

Не виждах как около мен се смеят.

Не спирах да се моля отново за нас.
Не смятах, че от мен станал си част.

Исках да викам, но нямах глас.

Исках да плача, но нямах сълзи.

Минаваша времето час по час,

в един се превръщаха няколко дни.

Исках да избягам, но не знаех къде.

Исках да забравя, но не знаех как.

Исках да останеш, но не те и спрях.

Исках сълзите да скрия, но не успях .

И ето! Отново! Заедно в нощта,

се сплели две тела на света!

В гореща преградка докосват се устни!

За бога! Боли! Отново само мечти!