kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
6 dic 2006, 16:30

Отново за луната... 

  Poesía » Versos blancos
852 0 6

Луната - горда и могъща,
аз - свита и безпомощна.
Слушаме...
трополящи сенки по терасите -
все така сънливи и немощни.
Чувам стъпки -
пропити с мастило,
хрипливи глътки -
в дима има нещо изгнило!
Някой пали цигара,
някой мисли за себе си.
Някой с някого се кара,
а луната стаява дъха си...
Там горе, изгасва сама,
но е независима!...
Някой се бори
със сенки от минало,
но не сънливи,
а тихи и властни...
Някой топли нещо изстинало,
но сенките не са съгласни.
В дима се крият някои истини,
но не са достатъчни
и само ги издишваме,
и само отлагаме.
А луната ни гледа
и се протяга,
никога не спи,
но и не помага...

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??