Отново за Страстта

Обичам ненаститно да те гледам

когато със житейските неволи

и дрехите захвърляш уморена...

– И на Олимп Богините са голи!...

Гърдите ти, смущаващо изящни

(а всеки дъх чаровно ги повдига!)

белеят в мрака със овали страстни

и за желанията ми нощта не стига!..

Но първо позволи да ги докосна

магията им да усетя с устни,

възбудата в Страстта им медоносна

и после няма вече да ги пусна!...

А тя расте кресчендо със наситата

катери упорито Върховете –

за малко спира, след това полита

в безкрайната фиеста с  Ветровете...

Светът неразбираемо огромен,

но ти една си, просто няма друга

и как в Световъртежа главоломен

ти мен избра за тая нощ на Лудост?!...

Но Любовта и затова ни грабва

понеже ни засипва със въпроси,

а тя на Свободата си се радва,

та отговори никога не носи...

И във в нощта са думите излишни,

Грехът е с ореола на светиня

и търся във овалите ти пищни:

–не Ангел,

                 – не Светица,

                                    – а Богиня!...

... В косата ми звездите са изплели

от ранното сребро изящни мрежи,

но чувствата в Страстта ми подлудели –

все тъй са си и вихрени, и свежи...

А младата ти плът ме раздвоява:

понеже те желая светотатствено,

но зная сам, че трябва да оставя –

и за Следващият от това Богатство!..-

... Луната през прозореца наднича

разрежда тъмнината с ореола

на светлината си... И те съблича,..

И грабвам те: възбудена и гола...

Някога в Океана