Слънцето изгря, затопли се Едема,
а с нея и змията, промърда и се разигра.
Огледа хищно тучната поляна,
накрая ѝ узряла ябълка окото хвана.
Нагоре пропълзя и се маскира
закро̀тена сред китните листа,
зачака някой жаден да намине
да накваси с плод пресъхнала уста.
Ей ги - идват двама, кръшна Ева,
със смокиново листо Адама,
като куче крака влачи след жената,
в очакване на някаква отплата. ...