Забравен тъне в пепел,
пепелник до черно обгорен.
Онзи безмълвния зрител,
статиста в хорския ден.
Не бие на очи,
много рядко се обажда.
Предпочита да мълчи,
не обича да досажда.
Търсят го с причина,
не просто така.
Една огледална картина
на мойта съдба.
© Петър Петров Todos los derechos reservados