"Когато Любовта ви позове,
последвайте я, макар пътеките и
да са тъмни и сурови..."
Джубран Халил Джубран
Щом разбереш,
че си нямал пътека -
ти вече я виждаш.
В душата си.
Отпечатък от лапа по кошер.
Щом приех
за истина на сетивата си,
перлена нощ,
на деня за разновидност -
тръгнахме.
(знаех си, че съм орисана...)
За да населим
най-самотната къща
със най-пълният миг
от живота ни.
Два чучура вода
върху менци...
И до края душата ти
ще е белязана с цвете...
Между ранна луна
и най-първото слънце...
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados