Толкова пъти ти ме ранява,
безгласно стенеше мойта душа,
всяка твоя ужасна проява
прорязваше в нея дълбока следа.
Защо си такъв бездушен мерзавец,
защо не погледнеш отвъд външността,
защо не престанеш да тровиш живота ми,
с какво съм заслужила тази съдба!?
Тъй често ме правеше много щастлива,
тъй често споделяше с мен радостта,
а после надяваше другата маска
и тръгваше берзо да гониш света. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse