Ето, че с болка те отпратих.

До влака да потеглиш спокойно.

Докато моята душа крещи ужасно, 

с желанието да не си отидеш.

Весели моменти те чакат отдалеч,

В този период ден и нощ,

а при мен със свои усилия,

студените самотни летни нощи, 

ще трябва да ги превърна в топлина от спомена,

по който ми остави за любовта.

С нея да живея и нея да сънувам.

Ах, къде си скъпи, за да те разцелувам страстно точно сега?

Боли ме, че пиша това, а не ти го изричам на глас,

защото не виждаш болката в очите ми.

Сега с написаното оставам в теб само илюзии и фантазии,

но Бог знае как нося болката от спомена от нашата любов,

когато те почувствах и се раздадох по тебе...