Пътувам отдавна. Морето неравно. Ти - Спомен порочен и мил...
Отсявам отдавна, Нищожно от главно. В Душата - барут и тротил!
Във дните нелесни. Безмълвните песни. Прогарят жестоки следи!
Завивките тесни. Очите ми честни. Не чакай покана - Бъди! $ Пътувам отдавна. Ти - Точка отправна! Всичките мои следи.
Пътувам отдавна. Душата ми явно, Отколе по теб все гори...
24 August 2006, Намур, Индийски Океан
Послеслов:
Логично, както всеки и този - (...) - цикъл си има край. С горната "Отправна точка" се свършиха дадените ми стихове (или каквото са там). Искрено благодаря на прегърналите моите Споделени Чувства и Настроения- представих ви голямата част от тях. От тази нощ (сутрин) само ще ви чета, без коментари. Докато мога. Сполайте и със Здраве от Морето.
Тя, крастата, няма да те остави. Затова съм спокойна- пак ще хванеш перото. Инак- жалко.Все едно да имаш ручей в двора и да не черпиш от него. На мен ми се пие.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Щом има в душата барут и тротил,
ти стихове нови би наредил...
Благодаря за мъдрите сихове!!!