Отражение

Aphrodite (Роси)
52 71

3 dic 2013, 21:19

Poesía

628 0 5

Не ме съди, аз просто съм такава,

различна, уникална за света.

Лица различни - ползвам ги стремглаво,

а вкъщи си стоя така - сама.

Опитвам се да кажа на човека,

че аз съм просто хубава душа.

Но всички гледат никога не чуват,

а аз копнея за щипка топлота.

Магия за приятелство аз искам,

да я направя ли? Такъв ли е сега света?

Родена съм в неподходящо време, мисля...

Аз искам просто малко свобода...

Но вече няма истински приятел,

чието рамо да намокриш със сълзи...

Каква съм аз? Един мечтател,

в свят наситен с лъжи.

Стоя и гледам в огледало,

едно лъжливо същество.

Отсега се е предало

на чудовищното общество.

И пиша аз това писмо до теб,

ти, тази кукла на конци.

Сърцето си сложи в ред

и бягай вече от лъжци.

А истината да я търсиш,

защото знанието понякога боли,

но истински боли когато

животът ти е кула от лъжи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.