28 jun 2016, 10:00

Отражение 

  Poesía » Otra
557 0 11

Не черпи

с твоята мъка моите дяволи!

Вече са сити.

Уважавам отминалите любови,

но не пилея по тях

солта на сълзите си...

Безсърдечна съм.

Късам и хвърлям,

онова без което твоето его не може.

И съм студена. И твърда.

Пън, умеещ да тлее сред своя си огън. 

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гавраил, давам назаем дяволи едва когато ми свърши ремонта на новата къща. Ако не ти е късно- имаш ги. Колкото до тлеенето... не го мисли, то си идва с времето
    Плачът е работа за под душа, Людмил. Моето оправдание е, че ми е залютяло на очите, Владимир, Таня, Мариян, Кети, Христо, Светла, Вики, Вили- Благодаря Ви! За чудото на добрите думи. Здраве и късмет на Всички
  • Харесах много!
  • Търся дяволи за една седмица.Ако ми услужиш обещавам няма да ги черпя.Все още не мога да тлея сред своя си огън.
    Усмивка.Поздрав от мен!
  • Дяволски добро! Поздрави, Лина!
  • Невероятни метафори!
  • Уважавам отминалите любови,
    но не пилея по тях
    солта на сълзите си...
    Силно и категорично! Поздрав, Лина!
  • Хареса ми...
  • :Много ми хареса. Началото е запомнящо се " Не черпи с твоята мъка моите дяволи". Wali /Виолета Томова/
  • Защо ли ми е познато като начин на мислене... Хич не знам
  • И дека да плачкат сеги, тъй ранимите "мъжки" души?!
  • Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??