4 dic 2018, 7:50

Отражение 

  Poesía
511 0 4
Кош от клони и лъчи
ръси по земята сенки.
В корен сгушено мълчи
изворче с вода зелена.
Слънцето на хълбок стяга
зноя и поема път.
В стъпките му ляга влага,
капчици роса блестят.
Там полека се оглежда
птичи сън с дъх на смола.
Паяче в сребриста прежда
шепне на света – ела! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??